aдвокат Мариана Розовановаaдвокат Мариана Розованова

ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ ВЪЗ ОСНОВА НА ДОКУМЕНТ

     Член 417 от ГПК урежда няколко групи случаи, при които кредиторът може да се снабди със заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на точно определени от закона документи.

     Документите, които ще имат най-вероятно практическо значение за събиране на вашето вземане, са нотариалният акт, договорът с нотариална заверка на подписите, записът на заповед.

                   За разлика от издаването на заповед за изпълнение по общия ред, тук размерът на вземането на кредитора е без значение-той може да обосновава подсъдност на евентуалния исков спор не на районния, а на окръжен съд. Въпреки това компетентен да се произнесе по молбата за издаване на заповед за незабавно изпълнение е районният съд по постоянния адрес или седалището на длъжника.

           Подаването на молба за издаване на заповед за незабавно изпълнение също се извършва по утвърден образец.

                ВАЖНО : Наличието на документ по чл.417 от ГПК само по себе си не е достатъчно, за да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение. За да бъде издадена такава заповед, документът трябва да удостоверява изискуемо вземане на кредитора за плащане на пари или предаване на вещи.

          Когато изискуемостта на вземането на кредитора зависи от изпълнението на негово задължение към длъжника или от настъпването на друго обстоятелство, изпълнението от страна на кредитора, съответно настъпването на обстоятелството трябва да са установени с официален или с изходящ от длъжника документ.

               Друго важно правило е, че при попълването на образеца на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, кредиторът отново следва да опише подробно обстоятелствата, от които произтича вземането му.

          Най-важното предимство на заповедта за незабавно изпълнение се изразява в това, че при нея направеното от длъжника възражение, не препятства издаването на изпълнителен лист и започването на принудително изпълнение, а само поражда необходимостта кредиторът да установи вземането си исков ред. Ако принудителното изпълнение не бъде спряно от съда на друго основание, пътят за неговото провеждане ще бъде открит, макар вземането на кредитора да е предмет на висящ исков процес.В това се състои и голямото предимство на заповедта за незабавно изпълнение в сравнение със заповедта за изпълнение, издавана по общия ред.

          Изброените по-горе документи нямат еднаква сила като титул за провеждане на принудително изпълнение.Когато заповедта за незабавно изпълнение е издадена въз основа на запис на заповед, длъжникът може да парира провеждането на принудително изпълнение чрез просто възражение пред съда. При останалите документи по чл.417 от ГПК това не е възможно. При тях длъжникът може да поиска от съда да  спре допуснатото незабавно изпълнение само в следните случаи-

                        -ако длъжникът предостави пред съда надлежно обезпечение

            -ако длъжникът представи пред съда убедителни писмени доказателства срещу съществуването или изискуемостта на вземането на кредитора.

         Независимо от посоченото важно различие между записа на заповед и останалите документи по чл.417 от ГПК, записът на заповед все пак осигурява на кредитора ценно предимство в сравнение с обикновения писмен договор. Той позволява образуването на изпълнително дело и запорирането/възбраняването на активи на длъжника, преди принудителното изпълнение да бъде спряно чрез възражение от страна на длъжника.По този начин кредиторът може са осъществи косвена принуда спрямо длъжника и да го стимулира към изпълнение, макар да не е в състояние да събере вземането си принудително, докато не го установи по исков ред.

         Когато длъжникът е възразил в предвидения от закона 14-дневен срок срещу издаването на заповедта за незабавно изпълнение, кредиторът трябва да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса. Искът се смята за предявен от момента на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.Предявяването на иска не спира допуснатото от съда незабавно изпълнение. Това позволява на кредитора да събере вземането си, макар още да не е установил неговото съществуване по исков ред.

Източник: "Събиране на парични вземания", автор Стефан Стефанов