aдвокат Мариана Розовановаaдвокат Мариана Розованова

       Съгласно ДОПК , съществуват две форми за упражняване на данъчен контрол-данъчни проверки и данъчни ревизии

            ДАНЪЧНИ ПРОВЕРКИ

      При тази форма контролът може да е превантивен, текущ или последващ според преследваната цел. В ДОПК проверката е определена като съвкупност от действия на органите по приходите относно спазването на данъчното и осигурителното законодателство. Обикновено тази форма се използва за установяване на факти и обстоятелства, които имат значение за правилното и точно определяне на данъчния фактически състав.Проверка може да се извърши  за установяване на складова наличност на акцизни стоки, наличие на доставки с право на данъчен кредит и др.

        Проверката представлява съвкупност от действия на органите по приходите за установяване на спазването на данъчното и осигурителното законодателство, при която се която се констатират и документират определени факти и обстоятелства от значение за прилагането на материалните данъчни закони. При проверките органите по приходите не съставят административни актове, чрез които да възникват права или данъчни задължения за проверяваните лица. Ако изводите от констатациите при проверката дават основание за възникване на такова задължение се пристъпва към ревизионно производство по  установения в кодекса ред.

          Резултатите от проверките се документират с протоколи, доклади и др, които следва да бъдат връчени на проверяваните лица. Протоколите и докладите не са от категорията на административните актове, поради което те не се обжалват като самостоятелни документи. Това не означава обаче, че проверяваните лица не могат да оспорят действията и констатациите на проверяващите органи пред висшестоящия административен орган, който е разпоредил проверката.За да имат доказателствена сила съставяните от контролните органи протоколи, те трябва да отразяват конкретното фактическо положение и съпоставяйки го с действащото законодателство, да се правят съответните изводи за спазването на материалното данъчно право.

         Проверките се извършват от органите по приходите, без да е необходимо изрично писмено възлагане. Тази норма обаче в определени случаи до нарушаване на компетенции и може да се упражни в нарушение на добрите нрави и поведение. Всяко проверяващо действие на органите по приходите следва да бъде писмено разпоредено и в изпълнение на законовата компетентност.

             РЕВИЗИЯ

       При тази форма контролът е винаги последващ. Извършва се за изтекъл /отчетен/ данъчен период и е форма на последващ контрол. Обект на данъчната ревизия е отчетната / първична и вторична / счетоводна и друга информация, свързана с дейността на данъчния субект, чрез която документира осъществен данъчен фактически състав и облагаема данъчна основа. При този контрол се установяват права и задължения за участниците в производството- дължими данъчни / осигурителни / задължения или право на възстановяване на данък. Всъщност това е и основанието за провеждането на този контрол.

       Ревизията е съвкупност от процесуални действия на органите по приходите, на ревизираното лице и на други участници в производството, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски от данъчнозадължените лица или установяване на право за прихващане и връщане на недължимо платени данъчни задължения.

        Законоустановеността на задълженията за данъци и осигурителни вноски изисква завършване на целия сложен фактически състав, водещ до възникване на съответното задължение, което от своя страна изисква изтичане на определения от закона период от време, с приключването на който  законът обвързва данъчното задължение.

        Предназначението на ревизионния акт е да направи задължението или правото на конкретния длъжник ликвидно и изискуемо – чрез утвърждаване на заявеното от данъчнозадълженото лице или чрез някои от формите на контрол и намеса, регламентирани в ДОПК, в случаите на констатирани несъответствия, липса на декларация, на документация и др. Данъчните задължения са определени по основание, субект и размер в съответните данъчни закони, тоест те винаги са определяеми / ликвидни / и с настъпване на датата на падежа им стават и изискуеми.

       А когато едно ликвидно и изискуемо данъчно задължение не бъде изпълнено доброволно, то може да бъде събрано по принудителен ред. Следователно основната функция на ревизионния акт като правен инструмент е да послужи като изпълнителен титул и в този смисъл не би могъл да се третира и като юридически факт по отношение на данъчното задължение. С него се констатира вече възникнало по силата на закона данъчно задължение, което се установява и акт по чл.106-107 от ДОПК на основание подадена от данъчнозадълженото лице декларация или дори със самата декларация, когато по силата на закон лицето само изчислява данъчната основа и дължимия данък.

      Принципно ревизията започва със заповед за възлагане, при изпълнението на която ревизиращите органи отразяват констатациите си в ревизионен доклад и приключва с издаването на ревизионен акт.

          Органи за провеждане на данъчно-осигурителен контрол освен в ДОПК, са определени още и в Закона за митниците, както и данъчните органи при общините-по отношение на данъци и такси, определени със ЗМДТ.

Адвокатска кантора Мариана Розованова е на Ваше разположение

Източник:”Издаване, обжалване и изпълнение на ревизионни актове по ДОПК”

И.Стоянов, Н.Калистратов, С.Гешев