Категории
☰ФАКТУРА
ФАКТУРАТА е основен източник на информация по отношение наличието на данъчен фактически състав, годен за определяне на данъчно задължение, както по Закона за корпоративното подоходно облагане, така и при Закона за данък върху добавената стойност. Тя се съставя въз основа на първични документи, които удостоверяват реалността на сделката, прехвърлянето на собствеността на доставката-стоки или извършена услуга. Такива документи, които дават основание за съставянето на фактурата, биха могли да бъдат експедиционни бележки, протоколи за приемане и предаване, стокови разписки, доказателства за извършени услуги-транспортни и др.
Тези документи се прилагат и следва да се съхраняват към фактурите като доказателства и основание за съставянето им.
Във фактурата се определя начинът на плащане, макар че плащането не е предвидено като условие за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит по ЗДДС, но то е едно от доказателствата за реалност на счетоводната операция, която се извършва въз основа на издадената фактура.
Фактурата удостоверява наличието на годен данъчен фактически състав за облагане с данък, въпреки че в закона като условие за признаване на правото на данъчен кредит е само начисляването на данъка, а не плащането.
ЦУ на НАП даде подробни указания относно условията за приспадане на данъчен кредит по доставки с място на изпълнение на територията н а страната, в които определя значението на фактурите така:
„ Тъй като фактурите следва да отразяват действителни доставки, трябва да бъде осигурена тяхната автентичност и четливост. От всяко данъчнозадължено лице зависи да гарантира, че информацията в издадената фактура отразява точно действителната доставка. Гарантирането на автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурата или известието към нея се осигурява от данъчно задълженото лице, чрез всякакъв контрол на стопанската дейност. Контролът върху стопанската дейност е процедура или технология, която се прилага и поддържа в предприятието и създава уверение относно правилното, навременното и точно отчитане на стопанската дейност като цяло и отделните операции в частност, тъй като контролът дава възможност за проследяване на всички елементи на стопанската операция в тяхната взаимовръзка. …”
Със Закона за счетоводството фактурата е определена като първичен счетоводен документ, носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция, с който се установява правото на прехвърляне на собственост върху стоки и други вещни права и на фактически извършени услуги. По същество фактурата, независимо как е издадена, е документ удостоверяващ извършването на дадена търговска сделка, доказва нейната документална обоснованост и се използва от участващите в сделката за извършване на съответните счетоводни и отчетни операции в счетоводните регистри и сметки. Тя е основен документ, необходим и при извършване на митническите формалности при внос и износ на стоки, както и при банкови и разплащателни операции. Фактурата се издава на база годни придружителни документи, които установяват стопанската операция- складови разписки и др.
При тази съществена правна и счетоводна характеристика, фактурата се явява документът, който установява наличието на годен данъчен фактически състав.
На практика обаче значението на фактурата като разчетен и разпоредителен първичен документ се подценява. За този резултат допринесе и изменението на чл.114 от ЗДДС вследствие на което отпадна изискването при издаването на фактурите да се посочват името и фамилията на физическите лица, които са ги съставили. Изменения в този смисъл бяха направени и в Закона за счетоводството, с което отпадна и задължението за подпис върху фактурата на съставителя й, както и на получателя на фактурираните стоки или услуги. Всеизвестно е обаче, че празни бланки от фактури, без подписи-само с печата на фирмата / най-често фантоми / се продават без проблем на пазара в Илиянци-София, в Димитровград и др. Тези фактури се използват от данъчнозадължени лица за доказване на фиктивни-неизвършени разходи с цел отчитане на нереален-занижен финансов резултат в баланса и отчетните форми за данъчните периоди. Използват се и за доказване на нереални доставки с цел неправомерно ползване на право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС.С тази цел се предлагат и фискални бонове за доказване на фиктивно плащане на доставки по фактурите. Не са редки и случаите на издаване на фактури за нереални доставки между регистрирани стопански субекти, с цел организирано присвояване на бюджетни средства под формата на данъчен кредит.
Количеството, единичната цена и общата стойност на стоката, както и естеството и стойността на извършената услуга, които формират данъчната основа, също са необходим елемент от съдържанието на фактурата, както и данъчната ставка и размера на данъка, когато се касае за фактури, издавани от регистрирани по ЗДДС лица, а когато данъчната ставка е нулева, трябва да се вписва и основанието за това. Необходима информация е и начинът на плащането на доставката и по възможност посочване на банковите сметки, когато плащането е извършено по банков път. Когато плащането се извършва в брой-с налични средства, към фактурата се прикачва и фискален бон, издаден от регистриран ЕКАФП, удостоверяващ плащането и отчитането на реализирания оборот от доставчика.
За автентичността на издадените фактури биха послужили и данните за направените счетоводни записвания на стопанската операция както при издателя на , така и при получателя на сделката /доставката/.
Адвокатска кантора Мариана Розованова е на Ваше разположение
Източник:”Издаване, обжалване и изпълнение на ревизионни актове по ДОПК”
И.Стоянов, Н.Калистратов, С.Гешев
сподели статията
