aдвокат Мариана Розовановаaдвокат Мариана Розованова

Търговските обезпечения могат да бъдат отнесени в три групи:

-       Чиято уредба е в гражданското право – пасивна солидарност, поръчителство, залог;

-       Модификации на обезпечения на гражданското право: търговски залог (обикновен търговски залог, законен или особен), търговско право на задържане, привилегии. Техния режим се отклонява от общия гражданскоправен режим.

-       Търговски обезпечения, без аналог в гражданското право – банкова гаранция, документарен акредитив, авал, клаузата Delcredere.

Търговските обезпечения представляват способи за защита на кредитора при неизпълнение на длъжника. Това става чрез обезпечения- лични и реални (вещни).

При личните обезпечения изпълнението на задълженията по договора се гарантира от едно или повече лица. Гарантирането става с имуществото на тези лица. И по този начин кредиторът получава допълнителни длъжниципо вземането си. Тези обезпечения почиват на лично доверие, но се допълват с имуществена гаранция.

Лични обезпечения са:

1. Пасивна солидарност, при която има множество длъжници и кредиторът може да поиска вземането си от всеки от тях. Всички длъжници отговарят заедно и поотделно за целия дълг. Няма поредност и никой от длъжниците не може да откаже, ако искането за изпълнение бъде насочено от кредитора към него;
2. Поръчителство (разпространено като лично обезпечение). При него едно лице се задължава пред кредитора за задължение на длъжника, т.е. той дължи наравно с основния длъжник. Поръчителската отговорност е солидарна, т.е. кредиторът може да насочи искането към всеки от тях – длъжника или поръчителя за цялата сума.

Вещни ( реални) обезпечения са:

1. Залогът - при него една вещ се определя като гаранция, от която кредиторът може да се удовлетвори, ако длъжника не изпълни задължението си;

2. Ипотеката – учредено вещно право върху недвижим имот, като при неизпълнение на задължение от длъжника кредиторът може да се удовлетвори от цената на имота. Най- често се прилага при отпускане на заеми от банки, като се залага недвижим имот за обезпечение вземането на банката.

Освен общите обезпечения, регламентирани с гражданското право търговското право прилага собствени обезпечения, а именно:

-       Банкова гаранция – като обезпечителен способ. С банковата гаранция банката писмено се задължава да плати на посоченото в гаранцията лице определена сума пари съобразно условията, предвидени в нея. Банковата гаранция може да бъде използвана като защитно средство срещу неизпълнение или неплащане при търговски сделки.

-       Акредитива (документарния акредитив) – като форма на плащане е обезпечителна функция. Акредитивът е едностранно писмено изявление на банка, с което тя се задължава да плати на посоченото в акредитива лице сумата по акредитива, ако то предаде на банката в срока по акредитива описаните в него документи и изпълни другите негови условия. Акредитивът влиза в сила след уведомяване на лицето.

- клаузата Delcredere - del credere /на доверие/ - при подобна клауза уговорена в договора, търговския представител поема задължението към търговеца, ако третото лице не изпълни задължението си търговския представител да го изпълни вместо него /в основата е договор за поръчителство/. Търговския представител е солидарно отговорен към задълженията на третото лице. Към този ангажимент /риск/ който търговския представител поема му се дължи отделно възнаграждение и клауза, с която това се изключва е нищожна.

- Авал - Поръчителство по запис на заповед, чрез което поръчителят гарантира изплащане на сумата по записа. Авалът е едностранна сделка, а не договор между кредитор и поръчител. Авалът се извършва чрез полагане на подпис на лицевата страна за записа на заповед като се посочва, че подписът е положен „ като авалист” или „като поръчител”. Когато не е посочено никакво основание, а е положен само подпис, приема се, че записа на заповед е подписан от лице, задължило се като авалист.

Източник : „Търговските договори на предприятието”, автор Евгени Рангелов.