aдвокат Мариана Розовановаaдвокат Мариана Розованова

Неизпълнението на задължение по търговски договор е неосъществяване на дължимия резултат. Неблагоприятните последици от това трябва да бъдат за сметка на виновното лице. В търговското право виновното поведение на длъжника се предполага, а вината е предпоставка за отговорност, съгласно договора.

Неизпълнението може да бъде пълно или непълно. Неточността на изпълнението може да се прояви по отношение на количеството, качеството или срока на договореното изпълнение.

Лошо изпълнение е форма на неизпълнение, при което престирането не отговаря на изискуемото се качество. Възможно е да са доставени качествени стоки, но не от договорения вид. Такова лошо изпълнение по същество е пълно неизпълнение. Забавеното изпълнение е форма на неточно изпълнение. Много често получателят по доставката няма интерес от такова изпълнение, тъй като то е след срока, за който му е била нужна стоката. И това неизпълнение се приравнява на пълно неизпълнение.

Наред с общите положения по неизпълнението на една търговска сделка, в материята на търговското право има особени правила:

1. Непреодолима сила или форсмажорни обстоятелства- наличието на такава осовобождава длъжника от отговорност, тъй като за него има невиновна невъзможност за изпълнение. Според търговския закон, за да има наличие на непреодолима сила, трябва да са изпълнени заедно следните факти:

- непредвидими или непредотвратими обстоятелства, възникнали след сключване на сделката;

- те да са с извънреден характер;

-да е налице причинна връзка между тях и невъзможността за изпълнение на задълженията договора.

!!! Ако обаче длъжника по договора е в забава по отношение на изпълнението, той не може да се позове на непреодолима сила,  съгл. разпоредбата на Търговския закон. Ако непреодолимото събитие е възникнало преди сключване на сделката, тогава ще има нищожност на същата, поради невъзможен предмет. На непреодолима сила не може да се позове този , който дължи родово определени вещи или пари, тъй като такава престация е винаги възможна.

2. Стопанска непоносимост- по искане на една от страните, съда може да измени или прекрати договора изцяло или отчасти, когато са настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли или не са били длъжни да предвидят и запазването на договора противоречи на правилата за справедливост и добросъвестност.

Дори и да не са предвидени клаузи в това отношение в договора, страните могат при възникване на обстоятелства за нея да поискат от съда да настъпят правните последици във връзка с нея. Стопанската непоносимост е способ за изменение или прекратяване на двустранни договори, т.е. такива договори, при които всяка от страните е длъжник на другата.

3. Отметнина – Съгл. Търговския закон, ако при сключване на договора една от страните е дала или обещала нещо, в случаите че се отметне, тя може да се откаже от договора, ако не е започнало изпълението му. Страната, която се е отметнала е длъжна да заплати отметнина, а ако е дала такава при сключването на договора, губи същата. При отметнината възможността за прекратяване на договора трябва да е уговорена.

4. Неустойка – обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение на вредите от неизпълнение. Характерно за нея е, че не трябва да се доказват вредите. Когато се дължи по търговска сделка, сключена между търговци, неустойката не може да се намалява поради прекомерност. Все пак, забраната за намаляване на неустойката между търговци се отнася само за до нейната прекомерност. Практиката е склонна да смекчи неустойката при търговските договори, ако тя е в противоречие с добрите нрави. Тогава съответната договорна клауза е нищожна.

Договорната неустойка между търговци може да се намали, ако задължението е изпълненто неточно или при частично неизпълнение. Съдът не би могъл да намали неустойката, само ако тя е уговорена за пълно неизпълнение.

Източник : „Търговските договори на предприятието”, автор Евгени Рангелов.