aдвокат Мариана Розовановаaдвокат Мариана Розованова

      КАК ДА СЕ „СПАСИМ” ОТ ЗАДЪЛЖЕНИЯТА СИ?

     Мая и Веселин са семейство от няколко години. Двамата се опитват да се справят с общи усилия с ежедневните проблеми и да мислят за бъдещето си .Със сигурност това е познат сценарий, в който  герои може да сме всички ние. Ето и тяхната история, която ми разказаха при една от срещите ни.

        Преди да се ожени, Веселин е теглил няколко заема, но за съжаление един от тях не е успял да обслужи. В резултат на това банката се е снабдила с изпълнителен лист  и през юни 2008 година е образувала изпълнително дело срещу него.Същевременно 2011г поради настъпило ПТП, застрахователят, който е изплатил обезщетение на другия участник в ПТП, е встъпил в правата му и се е снабдил с изпълнителен лист срещу Веселин. Така моят клиент се озовава с две изпълнителни дела- едно от банката и едно от застрахователната компания. Задълженията са в значителен размер.

          Какво се е случило  до момента по изпълнителното дело, заведено от банката ?

           Частният съдебен изпълнител изпраща на Веселин запорно съобщение, с  което му налага запор на трудовото възнаграждение.  Това става през февруари 2010 година и в продължение на 10 месеца се правят удръжки, отиващи по сметка на съдебния изпълнител. От януари  2011 година Веселин напуска работа и с това се преустановяват удръжките. По изпълнителното дело други изпълнителни действия не са извършвани. Междувременно банката продава дълга си на фирма за събиране на вземанията, която става взискател по споменатото изпълнително дело. Започват  постоянни обаждания от страна на колекторската фирма, които стават причина семейството да потърси адвокат. Така се запознахме и започнахме заедно да мислим варианти за действие.За второто дело, образувано от застрахователната компания, Веселин дори не знаеше, а научи от мен, от направена справка за наличие на изпълнителни дела по неговото ЕГН.

            Веселин ми разказа, че от години работил на „черно”, но искал да започне на трудов договор работа, защото имал предложения в тази насока. Като всяко семейство те искаха свое жилище, както и имаха идея да  инвестират след време средства в друг недвижим имот, който да го отдават по наем или да го продадат изгодно. Ясно защо Мая и Веселин се възпираха до момента от подобни стъпки.

             Как постъпих в техния случай?

             За изпълнителното дело, заведено от банката

        Направих справка по изпълнителното дело, за да видя какви изпълнителни действия са извършвани по него и кога е последното действие.Оказа се, че последното изпълнително действие е извършено в края на 2010г и е свързано с удръжките от трудовото възнаграждение на Веселин. След това нищо не е правено.  

            Изпълнителното дело се прекратява , ако в продължение на 2 години взискателят не поиска и съответно не бъдат извършвани никакви изпълнителни действия. Прекратяването настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител само провъзгласява този факт с постановлението, което издава.  Следвайки тази разпоредба, изпълнителното дело  е прекратено  още края на 2012г, макар и да няма никакъв акт, издаден в тази насока.  

          Задълженията към банки имат своята давност и тя е срок от 5 години. Съгласно тълкувателно решение на ВКС тази давност започва да тече от последното изпълнително действие, предприето по образуваното изпълнително дело. Тоест края на 2010 година е започнала да тече давността и същата е изтекла края на 2015г.Към настоящият момент-2017г, определено давността е факт и можем да се позовем на нея.

          Тъй като давността не се прилага служебно, решихме че ще заведем отрицателен установителен иск срещу колекторската фирма, изкупила дълга към банката С негова помощ ще установим, че Веселин не дължи сумата по изпълнителния лист поради изтекла давност, а в тежест на отсрещната страна е да докаже, че това не е така и че претенцията ни е неоснователна. 

              Резултатът, към който се стремим и който ще постигнем е, Веселин да се „оттърве” изцяло от дълга си. Междувременно преди завеждане на исковата молба, Веселин ми се обади, че е получил запорно съобщение от съдебния изпълнител, с което е уведомен, че му е наложен запор върху притежаваното от него МПС. Той беше притеснен, но аз го успокоих. Реално  този запор ще отпадне.

                  По изпълнителното дело, заведено 2011г. от застрахователната компания

                Отново направих справка и установих, че изобщо не са извършвани изпълнителни действия. Същевременно един от юристите от кантората на съдебния изпълнител,  работещ по делото, беше безкрайно учуден, като му споменах имената на Веселин и че съм негов пълномощник. Коментарът беше- „имаме данни, че Веселин е починал и даже към момента не сме успели да му връчим поканата за доброволно изпълнение” . Ще направя само уточнението,  че на въпроса от къде сте получили тези данни- отговорът беше- „така е записано от куриера”. Дори не са си направили в кантората усилието да си проверят официално информацията и то в продължение на години.  Няма да влизам в коментари, защото в случая същите са напълно излишни. Кой как си е свършил работата и какви нарушения е допуснал са неща, от които ние се възползвахме максимално.

            Делата са вече факт, както и съдебните решения по тях. Като резултат изпълнителните дела са прекратени, а по силата на закона- изпълнителните листове са обезсилени.

           Веселин вече е без задължения, а отсрещните страни по двете дела бяха натоварени да поемат всичките му разноски, направени по тях- за държавни такси, адвокатски хонорар.

           Вероятно случилото се приема за „чудо” от Веселин и Мая, а за мен е законова възможност, от която се възползвах. Но както и да го възприемем, по-важен е фактът, че животът на моите клиенти придоби друг смисъл и сценарият, в който Веселин беше „длъжник”, остана в миналото.

адвокат Мариана Розованова

/ Статията не претендира за изчерпателност по съответната тема. Използваната юридическа терминология е сведена до минимум /