Категории
☰ИМАМ ЗАПОР-КАКВО ДА ПРАВЯ?
Обикновено, когато срещу нас има образувано изпълнително дело, още с получаването на поканата за доброволно изпълнение, получаваме и запорно съобщение. С това съобщение съдия изпълнителят ни уведомява, че ни е наложен запор на заплатата, или на банковите ни сметки, или на притежавани от нас движими вещи.
Възможно е дори да не получим подобно съобщение, а отивайки до банката, да разберем, че не можем да изтеглим парите си от банковата ни сметка.
Запорно съобщение се изпраща и на нашия работодател, който въз основа на него, е длъжен да удържа съответния размер от заплатата ни и да я превежда по сметка на съдия изпълнител.
КОЛКО МОЖЕ ДА СЕ УДЪРЖА ОТ НАШАТА ЗАПЛАТА?
- ако лицето получава до 300 лв. месечно – удържа се една
четвърт част, ако е без деца, и една пета, ако е с деца, които то издържа;
- ако получава от 300 до 600 лв. месечно – удържа се една трета част, ако е без деца, и една четвърт, ако е с деца, които то издържа;
- ако получава от 600 до 1200 лв. месечно – удържа се една втора част, ако е без деца, и една трета, ако е с деца, които то издържа;
- ако получава над 1200 лв. месечно – удържа се горницата над 600 лв., ако е без деца, и горницата над 800 лв., ако е с деца, които то издържа. В тези случаи месечното трудово възнаграждение се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски.
Ако се запорира банковата ни сметка, запорното съобщение се
изпраща и до съответната банка.
Чрез запорът се лишаваме от възможността да оперирараме със средставата си по банковата сметка.Целта е една-да бъдат удовлетворени вземанията на нашия взискател по образуваното изпълнително дело срещу нас.
Интересно е, че запорът се налага върху цялата ни сметка и върху цялата сума, която съдържа, независимо от това, че законът указва ограничения в тази насока. Защо се получава така?
Ограниченията за удържане са свързани единствено с получаваното от нас трудово възнаграждение. Когато същото се превежда по банков път, съдия изпълнителят няма как да знае във въпросната сметка какъв тип средства има и дали става дума само за средства от трудово възнаграждение.
Поради тази причина се запорира цялата сметка и цялата сума, която има по нея.В този случай е необходимо да подадем молба до съдия изпълнителя и да докажем, прилагайки съответния документ, че става дума за средства от трудово възнаграждение и да поискаме несеквистируемата част от тях, да бъде освободена.
Не забравяйте, че банката няма право да предоставя информация за вашата банкова сметка, свързана с това какви средства и на какво основание ви се превеждат, от кого и съответно на кого вие правите преводи.
НА КАКВО ДА ОБЪРНЕМ ВНИМАНИЕ?
1.Да разберем ЗА КАКВО е наложен запорът.
Възможно е да имаме задължения към Топлофикация, към мобилните оператори, към водоснабдителните и енергоразпределителните дружества, да имаме необслужван заем и др. Важно е да знаем какви са задълженията ни като размер, към кого, реално дължима ли е въпросната сума.
2. Да разберем от КОЙ съдия изпълнител е наложен запорът.
Добре е, когато научим, че имаме запор и не знаем защо ни е наложен, да отидем при съдия изпълнителя и да поискаме да се запознаем с изпълнителното дело.
3. Ако запорът е върху банкова сметка и там се превежда заплатата ни, да подадем веднага съответната молба до съдия изпълнителя с оглед освобождаване на несеквестируемата част от възнаграждението ни. В случая прилагаме извлечение от банковата си сметка за 6 месеца назад.
4. Ако имаме наложенидруги запори, да уведомим своевременно съдия изпълнителя по настоящето дело.
5. Ако вече сме платили задълженията си, да уведомим за това съдия изпълнителя, прилагайки документ, удостоверяващ плащането.
6. Ако сменим местоработата си, старият работодател е длъжен да изпрати запорното съобщение на новия ни работодател. Освен това в трудовата ни книжка се отбелязва, че имаме наложен запор, когато е за дължима издръжка.
Да не забравяме, че сме длъжни в 1 месечен срок, от момента на преминаване на друга работа, да уведомим за това съдия изпълнителя. При неизпълнение на това задължение, може да ни се наложи глоба в размер на 200 лева.
7. Съдия изпълнителят при образуване на изпълнително дело, изпраща уведомление за това и на НАП. Ако имаме задължения -неплатени данъци, осигуровки- съдия изпълнителят присъединява държавата като взискател по вече образуваното изпълнително дело. Естествено е в този случай, към задълженията по изпълнителния ни лист, да се прибавят и нови.
Задълженията към държавата се удовлетворяват първи.
8. Върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по реда на Кодекса за социално осигуряване, не могат да се налагат запори или да се извършват други удръжки освен за задължения към държавното обществено осигуряване и за задължения за издръжка.
9.Съдия изпълнителят реално не е ограничен в броя на изпълнителните способи, които може да използва, за да събере вземанията на взискателя.
Ако ни е наложен вече запор на заплатата, съдия изпълнителят няма задължението да ни вдигне запора и върху банковите сметки /ако такъв е наложен /.
За всяко предприето действие по принудително събиране на вземанията, се начисляват и съответните такси.
МОЖЕМ ЛИ ДА ОБЖАЛВАМЕ ДЕЙСТВИЯТА НА СЪДИЯ ИЗПЪЛНИТЕЛЯ?
В законът изрично са изброени действията, които можем да обжалваме
1.насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество,
2.отнемане на движима вещи и отстраняването на длъжника от имот, поради това, че не е уведомен,
3.постановлението за глоба
4.постановлението за разноски,
5.постановлението за възлагане на недвижим имот поради това, че наддаването на публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.
Жалбите се подават в 7 дневен срок от извършване на действието или от получаване на съобщението за извършването му.
Жалбата се подава чрез съдия изпълнителя до съответния Окръжния съд.
/ Статията не претендира за изчерпателност по съответната тема. Юридическата терминология е сведена до минимум /
адвокат Мариана Розованова
сподели статията
