aдвокат Мариана Розовановаaдвокат Мариана Розованова

         КАК ДА СЪСТАВЯ ЗАВЕЩАНИЕ И КАКВО Е ПОЛЕЗНО ДА ЗНАМ ЗА НЕГО?

     Чрез завещание ние можем, изразявайки последната си воля за след смъртта си, да се разпоредим със своето имущество в полза на посочено от нас лице.

         КОЙ МОЖЕ ДА НАПРАВИ ЗАВЕЩАНИЕ?

           За да направи завещание едно лице, то трябва да отговаря на няколко условия

                    -да е пълнолетно / да е навършило 18 години /

                    -да не е поставено под запрещение поради слабоумие

           -в момента на съставяне на завещанието, лицето да може да разсъждава трезво и да действа разумно

                    ВИДОВЕ ЗАВЕЩАНИЯ

                 Съществуват два вида завещания-САМОРЪЧНО И НОТАРИАЛНО.

          Саморъчното завещание се съставя от самия завещател в писмена форма. То е свободно като текст и е нужно единствено разпоредбите да са ясни, имуществата да са достатъчно индивидуализирани и съответно да е посочено лицето или лицата, в полза на които са разпорежданията. Задължителни реквизити са поставянето на датата, на която е съставено завещанието, както и същото да бъде подписано от завещателя.  Завещание, което не е написано собственоръчно от завещателя е нищожно. Допълнителните разпоредби, написани след подписа на завещателя, се смятат също за нищожни и не пораждат действие.

              Нотариалното завещание се изготвя пред нотариус и в присъствие на 2 свидетели. В случаят може да се обърнем към всеки един нотариус, без значение къде се намират имотите, по отношение на които правим своите разпореждания, както и къде е нашето местоживеене. Нотариусът записва устно изразената воля на завещателя и прочита пред него и пред свидетелите съставеното завещание. Накрая завещанието се подписва от завещателя, свидетелите и нотариусът и се вписва в специална актова книга.

                  КАК СЕ СЪХРАНЯВА ЗАВЕЩАНИЕ?

             Завещанието може да се съхранява от самия завещател или от посочено от него лице.

                 Възможно е завещанието да се остави за пазене при нотариус. В този случай завещанието се затваря в плик, върху който се изготвя протокол, носещ подписите на нотариуса и на лицето, оставило завещанието и се завежда в специален регистър.

               Важно е да уточним, че завещателят може по всяка едно време да поиска обратно от нотариуса своето завещание. За връщането на завещанието се прави бележка в съответния регистър, като се изискват подписите на завещателя, нотариуса и 2 свидетели.

                        ОБЯВЯВАНЕ НА ЗАВЕЩАНИЕ

                Лицето, в което се намира завещанието, е длъжно в момента, в който узнае за смъртта на завещателя, да поиска неговото обявяване от нотариус.

                    Тук е важно да отбележим, че завещанието поражда действие едва след смъртта на завещателя. Също така, ако към този момент, посочено в завещанието имущество, вече не е собственост на завещателя, то завещанието няма как да произведе действие по отношение на това имущество.

                    Обявеното завещание е документ, легитимиращ  като собственици лицето или лицата, в полза на които са съответните завещателни разпоредби. 

                      ОТМЯНА НА ЗАВЕЩАНИЕ

              Завещателят може да отмени или промени свое саморъчно завещание, съставяйки ново. По този начин всяко следващо завещание може да отмени изцяло предходните или да внесе промени само в отделни разпореждания.

         Възможен вариант е пред нотариус да бъде заявено, че всички направени нотариални и саморъчни завещания към съответния момент, се отменят. В този случай се изготвя нотариален акт.

            Чл.28 от ЗН изрично определя, че "когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, то той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството". Вън от тази запазена част е разполагаемата част, с която всеки наследодател може да се разпореди и приживе - било чрез дарение или чрез завещание.

                 НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НА ЗАВЕЩАНИЯТА

        Завещанието е едностранна сделка и за неговото съдържание важат всички изисквания на закона за този тип разпореждания. Едно завещание може да бъде недействително, когато е засегнато от различни пороци, водещи до неговата унищожаемост или нищожност.

              Унищожаемо е завещание, което:

         1.Завещателното разпореждане е направено от лице, което към момента на съставянето на самото завещание не е било способно да завещава

         2.Завещанието е направено поради грешка, насилие или измама

          Унищожаемите завещания пораждат действие, но последиците им могат да бъдат отменени с обратна сила от заинтересованите лица.

          Унищожаемост на завещание може да се поиска от всяко заинтересовано лице в 3 годишен срок от узнаване за порока, водещ до унищожаване, но не по-късно от 10 години от откриване на наследството.

               Нищожно завещание е това, което:

          1.е направено в полза на лице, което по закон няма право да получава по завещание / примерно мъртвородено дето /

         2.при съставянето му не са спазени изискванията за неговата форма на действителност-без дата, без подпис, за саморъчните завещания-не са написани собственоръчно от завещателя, а на компютър.

       3. при което мотивът, с който е съставено, противоречи на закона, добрите нрави или на обществения ред.

       4.е съставено от две лица с един и същ завещателен акт

     5.което е с недопустим предмет-например не може да се завещава само част от едно жилище.

    6. когато завещателят не е собственик на вещта, която е включена в неговите завещателни разпореждания.

           Нищожност може да се претендира от всяко заинтересовано лице, като искът за обявяване на нищожността, не е ограничен със срок.

/ Статията не претендира за изчерпателност по съответната тема. Използваната юридическа терминология е сведена до миминум /

адвокат Мариана Розованова