aдвокат Мариана Розовановаaдвокат Мариана Розованова

    КАК ДА СЕ СПРАВИМ СЪС  ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА НАШИЯ НАСЛЕДОДАТЕЛ?

         В животът ни не всичко е цветя и рози…..В ежедневието ни се налага да сключваме различни договори за ползване на едни или други услуги и  да поемаме съответните задължения по тях.Не са рядкост и случаите, при които имаме нужда от пари и ни се налага да вземем  заем от банка, от фирма за бързи заеми, от физически или юридически лица.  Да не забравяме глобите, данъците и осигуровките, които в определените от закона случаи, дължим в полза на общините или държавата.

        Да, става въпрос именно за задълженията, които са неразделна част от нашия живот, макар и да не са най-желания ни спътник.

      Но какво ще се случи, ако един ден нас ни няма, а не сме успели да изчистим дълговете си? Наследниците-те ще са тези, на които оставяме всичко, което имаме- имоти, коли, пари и движими вещи. Но наследниците са тези, които приемайки наследството, ще усетят и тежестта на някои от нашите неизпълнени задължения.

        Нека погледнем ситуацията именно с техните очи и да разберем какви са техните възможности при наличие на дългове.Какво е добре да знаем и какво реално можем да направим, ако наследодателят ни има задължения и дори се иска от нас тяхното плащане?

           1.ПРИЕМАМЕ НАСЛЕДСТВОТО.

          В този случай приемаме не само активите му, но и неговите пасиви. Ние се съгласяваме да отговаряме за дълга на нашия наследодател както с неговото имущество, така и с нашето лично имущество. В този момент всичко е въпрос на сметки- какъв е размерът на задълженията, какво имущество ни е оставено като наследство-достатъчно ли е, ще покрие ли дълга или ще се наложи да се използва собственото ни имущество.

       Все пак не бива да забравяме, че наследството има и сантиментална стойност и е ценно за нас, защото е връзката ни с обичан от нас  човек.Преценката е в наши ръце.

          Ако решим да приемем наследството, е добре да знаем следните неща:

             -нужно е да сме дееспособни лица- тоест да сме навършили 18 години и да не сме поставени под запрещение. / по-нататък в темата ще се обърне внимание на лицата, които са малолетни или непълнолетни /

                -приемането може да стане изрично или с конклудентни /мълчаливи/ действия.

             Изрично- чрез заявление, подадено до Районния съд по местооткриване на наследството. Има случаи, в които ни се определя срок, в който да заявим приемаме или се отказваме от наследството.

                      Мълчаливо-чрез действия, които извършваме и които водят до извода, че приемаме наследството- деклариране на наследствен имот на свое име, плащане на данъци, теглене от банковите сметки на наследодателя, изваждане на удостоверение за наследници, продажба на наследствен имот, погасяване на задължения на наследодателя и др.

                2. ПРИЕМАМЕ НАСЛЕДСТВОТО ПО ОПИС

             Това означава, че ще отговаряме само до размера на полученото, без отговорността ни да се разпростира и върху нашето лично имущество.                          Например, ако наследодателят ни има имущество на стойност 50 000 лева, а задължения за 100 000 лева, то ние ще отговаряме  за задълженията само до 50 000 лева. За остатъка никой не може да претендира и ние не трябва да се притесняваме, че ще се посегне и върху това, което притежаваме лично ние.

             Ако решим да приемем наследството по опис е нужно в 3 месечен срок от узнаването, че е открито наследството, да го заявим пред съответния Районен съд по местооткриването му. Задължително е да посочим всички имоти, които са ни известни, за да бъдат включени в описа, който се прави. След това се извършва оценка от вещо лице, което определя каква е паричната стойност на имуществото на наследодателя.

          Последна стъпка е вписването на приемането по опис в особен регистър. Това гарантира, че ние няма да плащаме онези задължения на наследодателя, които надхвърлят като стойност неговото имущество.

     ВАЖНО- Ако сме приели наследството по опис, то нямаме право в продължение на 5 години да отчуждаваме придобитите наследствени имоти , а за движимите вещи този срок е 3 години. Единствено чрез получено разрешение от Районния съд, можем да извършваме сделки и преди изтичане на гореспоменатите срокове.

      ВАЖНО-малолетните и непълнолетните, поставените под запрещение, държавата и общините винаги приемат наследството по опис. Това законово положение гарантира в по-голяма степен правата на тези субекти.

                3. ОТКАЗВАМЕ СЕ ОТ НАСЛЕДСТВОТО

            Когато наследодателят ни няма имущество или то е много по-малко като стойност в сравнение със задълженията му, имаме и друга възможност- да се откажем от наследството.

        Добре е да знаем, че за да се откажем, не трябва да сме приели наследството-нито мълчаливо, нито изрично, защото отказът ни би бил недействителен.

             Ако сме се отказали веднъж от наследството, то не може след време да размислим и да го приемем отново.

            Отказ, направен под условие или срок, е нищожен.

       Не можем да се откажем само от част от наследството-примерно отказваме се от земеделската земя, а приемаме апартамента. Звучи добре, но законът не мисли, че това е правилно.

    Отказът се прави пред съответния Районен съд по местооткриване на наследството и се вписва в особен регистър.

        Необходими документи, които се прилагат към заявлението ни до съда-

        -документ за платена такса

       -удостоверение за наследници

      -препис извлечение от смъртен акт

         Съдът издава удостоверение за извършения отказ, което можем да представим в случай, че кредитори на наследодателя  искат от нас плащане на неговите задължения.

              Ако наследници, които са призовани да наследяват, са примерно брат и сестра и братът направи отказ от наследството,то полагащата му се част уголемява дела на сестрата.

        ВАЖНО- Трябва да имаме предвид, че кредиторите на нашия наследодател могат да поискат унищожаване на отказа ни, ако не могат да се удовлетворят от имуществото на наследодателя или съответно от това на приелия го наследник. Но това право е ограничено със срок- в 1 годишен срок от узнаването, че е направен отказ, но не по-късно от 3 години от реалното му извършване. Това е предвидено с цел защита от възможно недобросъвестно поведение на наследници.

           Възможно е кредиторите да поискат да се определи срок, в който наследникът да заяви приема или се отказва от наследството. Ако ние не реагираме, то губим възможността да приемем наследството в бъдеще. Примерно образувано е изпълнително дело срещу наследодателя. В този случай кредиторът иска от съдебният изпълнител да даде срок на наследниците да заявят пред съответния Районен съд приемат или се отказват от наследството, за да се уточни срещу кого ще продължи делото и върху какво имущество.

          Вариантите са тези, а изборът е въпрос на лична преценка и на малко сметки.

адвокат Мариана Розованова

/ Статията не претендира за изчерпателност по съответната тема. Използваната юридическа терминология е сведена до минимум /