Категории
☰КРАЖБА
Някои интересни и полезни неща, свързани с кражбата
адвокат Мариана Розованова
1.Кражбата е едно от най-често срещаните престъпления против собствеността.В Наказателния кодекс е записано „Който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, се наказва за кражба с лишаване от свобода до осем години.“ Освен основния състав, за кражбата са предвидени квалифицирани и привилигировани, предвиждащи по-голям или съответно по-малък размер на наказание.
2. Ако сме си загубили чантата и ако някой я открие и я прибере, без да сигнализира в полицията, няма да е налице кражба, а присвояване. Загубена вещ не може да е предмет на кражба.
3. Ако притежаваме с друго лице една вещ-например купили сме заедно лек автомобил и сме негови съсобственици, то ако отнемем МПС от владението на другото лице, без негово съгласие и с намерението противозаконно да го присвоим, то ще налице кражба. Фактът, че една част от вещта ни принадлежи е без значение за извършване на квалификацията на престъплението, както и за подвеждането ни под наказателна отговорност.
4. Какво ще се случи, ако сме пътували в трамвая и сме си забравили чантата? В този случай нашата чанта няма да представлява загубена вещ, защото ние не сме лишени от възможността да упражняваме фактическата власт върху нея. Ако в този момент чантата ни бъде отнета от друго лице, ще е налице кражба.
5.Чували ли сте оправданието на лица, хванати да крадат чуждо имущество- „ние не сме искали, несъзнателно, без каквито и да е подбуди сме го направили”. Кражбата се извършва единствено при пряк умисъл. Няма начин да говорим за непредпазливост, незнание и др.Ако все пак случаят е такъв, то няма да налице кражба, а едно намерение за послужване с вещта.
6. Нужно ли е деецът да е продал открадната вещ или да е успял да я укрие, за да се приеме, че не е завършен съставът на престъплението и съответно липсва престъпление? За извършване на кражбата е нужно да е прекъснато досегашното владение върху вещта от страна на собственика й и установяване на владение от страна на дееца.
7. Ето една интересна ситуация, която сигурно ще ви прозвучи комично- Деецът отива да краде вещи, знаейки, че същите се съхраняват и се намират на определено място. Но за негово огромно съжаление, което можем спокойно да наречем „малшанс”, се оказва, че той си тръгва с празни ръце, защото с изненада установява, че същите липсват. Разбира се няма да се втурваме в разсъждения защо липсват-дали защото са преместени от собственика им и се съхраняват на друго място, или някой „колега” крадец е бил с по-голям късмет и вече си ги е прибрал.Как ще се квалифицира тази ситуация?
Опит за кражба е това, защото деецът е извършил действия, насочени към отнемането на чуждата вещ, започнал е извършването на самото изпълнително деяние, но същото не е довършено по причини, независещи от волята му. Същото е и когато някоя джебчийка ви бръкне в джоба, но се окаже, че там няма нищо, освен „ехо”.
8. Работите в голям цех. В производството, което извършвате, използвате
инструменти и машини. А ако някой от колегите ви реши да си „вземе” за вкъщи от тях, разбира се не защото има желание да си носи работа вкъщи и да прави добро впечатление на шефа си. Да, това си е кражба на сто процента. Не може подобно престъпление да се квалифицира като присвояване, защото нито на въпросния колега, нито на самите вас, тези инструменти и машини, са поверени в качеството на материално-отговорни лица.
9. Отнемането на вещи от починало лице също е кражба. Вярно е, че собственикът им със смъртта си се лишава от владението върху тях. Но това не значи, че тези вещи са такива, без владелец. Наследниците на починалото лице са хората, които стават собственици. А ако починалият си няма никого, то държавата е тази, която наследява неговото имущество.
10. Как се определя дали една кражба е в „големи размери” или „особено големи размери”?Критерият е паричната равностойност на откраднатото, която надхвърля седемдесет, съответно сто и четиридесет пъти установената в страната минимална работна заплата.
11. Когато деецът се прехвърли през оградата на къща, тогава не е налице взлом. Последното ще налице, когато деецът реши да влезе през заключена врата-чрез разбиване, унищожаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени, за да защитят имот. Законът не поставя изискването деецът да е употребил определени инструменти, оръдия или особени усилия. Така, че ако деецът открадне дори заключения сейф или каса, в която се държат ценните вещи или пари, без да е разбивал същите, отново ще е налице квалифицирана кражба, извършена чрез унищожаване и повреждане.
12. Когато при извършването на кражба се използва моторно превозно средство / примерно с цел да се отдалечи деецът от местопрестъплението и да откара откраднатото /, тогава е налице квалифициран състав на кражба. Квалифицираните състави са с по-висока степен на обществена опасност и за тях са предвидени по-големи по размер наказания. Какво ще се случи, ако отдалечаването от местопрестъплението се извърши с каруца, теглена разбира се от кон или магаре.В този случай ще имаме обикновена кражба и същата няма да бъде квалифицирана като такава, извършена с МПС.Съответно наказанието ще бъде по основния състав.
13. Ако деецът за осъществяване на изпълнителното деяние използва „техническо средство”- всеки един предмет, с който може да се улесни отнемането на веща- отново е налице квалифициран състав на кражба. Това техническо средство може да е например отвертката, с която деецът е действал при отварянето на малкото триъгълно прозорче на товарния автомобил, за да извърши кражба от него.
14. „Ловкостта” също се възнаграждава от закона и се определя като квалифициран състав, носещ по-голям размер на наказанието.Става дума за използването на начин, способ, който е избран от дееца и който се отличава с необичайност или със своите психо-физични белези. Веднага може би се сещате за джебчийките. Но ако джебчийка ви откопчае чантата и ви вземе портмонето, това не е проява на особена ловкост или умение. Законодателят е приел , че и ние, обикновените граждани, можем да се справим с подобна задача.
15. Разбира се не бива да забравяме и така наречените „маловажни случаи” при извършване на кражба. В този случай се изисква индивидуална преценка, от която да се направят изводи, че обществената опасност на дееца и извършеното от него е значително по-ниска в сравнение с обикновените случаи. Как се определя тази обществена опасност? Тя се определя в зависимост от различни фактори, които трябва да се оценяват конкретно за всеки случаи и то взети в своята съвкупност- стойността на откраднатото е ниска, липсват вредни последици от извършеното или те са несъществени, преценява се личността на дееца и др.
16. За да може спрямо деецът да се приложи намалена отговорност, е нужно открадната вещ да е възстановена до приключване на съдебното следствие пред съда. Ако обаче деецът е решил, че не иска да се раздели с веща по сантиментални причини и е по-добре да плати равностойността й, то неговата отговорност няма да е намалена. Същото се отнася и за случаите, в които органите на полицията примерно са открили вещите и са ги отнели, когато деецът не е съдействал.
17. Ако две лица са организирали извършването на кражба и са я осъществили реално, то ще бъдат ли и двамата съизвършители? Тук е важна ролята на всеки от участващите, макар и двамата да са изработили плана, по който ще се действа. Ако единият е отнел вещта, а другият просто го е пазил, за да го предупреди, ако някой дойде, то тогава отнелият ще е извършител, а пазачът ще е помагач. Но ако пазачът след това е използвал автомобила си, за да откарат вещта от местопрестъплението, то и той ще е извършител, защото е участвал в осъществяването на изпълнителното деяние- установяване на фактическа власт върху чуждата вещ.
адвокат Мариана Розованова
/Статията не претендира за изчерпателност по съответната тема. Използваната юридическа терминология е сведена до минимум /
сподели статията
