aдвокат Мариана Розовановаaдвокат Мариана Розованова

Една от формите за упражняване на данъчен котрол е ПРОВЕРКАТА. Тя представлява съвкупност от действия на органите по приходите относно спазването на данъчното и осигурителното законодателство.

В зависимост от преследваната цел контрола чрез проверката може да е текущ, превантивен или последващ. С проверка могат да се установяват определени факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, но не и самите задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на проверяваното лице.

Според закона проверката се извършва от органите по приходите, без да е необходимо изрично писмено възлагане. Това обаче би могло да доведе до нарушаване на компетенции  и поради това следва да бъде писмено разпоредено и в изпълнение на законова компетенция. Когато е налице възлагане от изпълнителния директор или упълномощено от него лице, правилата по чл. 8 ДОПК  за Компетентна териториална дирекция не се прилагат. Проверката приключва с  изготвяне на  доклад, друг документ, а когато в закон не е предвиден актa, с който проверката трябва да завърши се съставя протокол. Документирания от органа резулат трябва да бъде връчен на проверяваното лице. То не може да обжалва самостоятелно писмения акт, тъй като той не е административен, но може да оспори действията и констатациите на проверяващите, пред висшестоящия орган, разпоредил проверката.

Част от многото причини за назначаване на проверка според практиката са следните:

- Установяване на складова наличност на акцизни стоки;

- Наличие на доставки с право на данъчен кредит;

 - Големи задължения към бюджета;

- Смяна на седалището на фирмата в друго населено място;

- Честа смяна на банкови сметки,

- Фирмата е дълго време на загуба, а собствениците разходват значителни финансови средства;

- Необичаен оборот от фискалните апарати;

- Сигнали за неиздаване на касов бон;

- Неподаване в срок на декларации по ЗДДС, Годишни данъчни декларации, Годишни финансови отчети, осигурителни декларации и други,

- Извършване на дейност в рискови сфери, например строителство, хазарт, туризъм, обмяна на валута и т.н. (ежегодния списък се актуализира, като в него попадат дейности в които има по-висок риск от укриване на обороти или ДДС измами)

- Ревизии на търговски партньори-насрещна проверка, с цел съпоставка на двустранното счетоводство и документация на фирмите, най-характерния случай е при регистрираните по ЗДДС;

- Сделки с много посредници и с нехартерни за дейността на фирмата стоки и услуги;

- Външнотърговска дейност, без необходимата база и условия;

- Сделки със свързани лица;

- Наличие на множество граждански договори, прикриващи трудовоправни правоотношения;

- Наличие на множество служители/работници на непълно работно време;

    При проверките органите на приходната администрация не съставят административни актове, чрез които да възникват права или данъчни задължения за проверяваните лица. Ако изводите от проверката сочат основание за възникване на такова задължение се пристъпва към ревизия, по установения от закона ред.