Категории
☰ПАРИ НА ЗАЕМ?
Интересен въпрос, но тук е важно да уточним едно-дали даваме пари на заем или ги искаме. И двете възможности са съвсем реални, макар и да са много различни една от друга.
Когато искаме пари на заем, се съобразяваме до голяма степен с условията на отсрещната страна и сме склонни да подпишем всичко, което ни бъде предоставено като документ.
Когато даваме пари на заем, ние сме тези, които трябва да помислим и да решим как да си гарантираме в максимална степен връщането им.
На първо място изниква въпроса Да се отзовем ли на молбата за заем?
Отговорът на този въпрос е индивидуален и зависи от личната преценка на всеки един от нас. Но е добре да си дадем сметка до колко познаваме човека отсреща, в какви взаимоотношения сме с него, какви са неговите доходи и какво е имущественото му състояние, какво е семейното му положение.
Вярно е, че всичко това звучи като едно сериозно детективско проучване, но е полезно поне да се замислим по тези въпроси.
Тук е мястото да спомена един всеизвестен принцип-ПАРИ НА ЗАЕМ НЕ СЕ ДАВАТ. Затова си има банки, които се занимават с тази дейност. А ако все пак се вживеем в ролята на банка, идва ред на следващия принцип.: Да дадем такава сума, която сме склонни дори да „прежалим”, ако все пак нещо се обърка или отнеме дълго време връщането й. Разбира се и да приемем факта, че „познатия”, на който сме дали парите, вече ще ни избягва и то основателно.
Нека обърнем внимание на въпроса чрез какъв документ да дадем искания заем?
Какви са възможностите ни?
1.ЗАПИС НА ЗАПОВЕД.
В този случай заемополучателят ни подписва една запис на заповед, чрез която декларира, че е получил съответната сума от нас и съответно се задължава да я върне в определен срок.
При неизпълнение на задължението, ние можем да подадем пред съответния Районен съд едно заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Имайки изпълнителен лист срещу нашия длъжник, ние можем да поискаме от съдия-изпълнител да образува изпълнително дело и да се предприемат принудителни действия с цел събиране на дължимата сума.
ВАЖНО! Записът на заповед има давност. В 3 годишен срок от датата, на която е следвало да ни бъдат върнати парите, ние можем да поискаме от съда издаването на изпълнителен лист.
Ако пропуснем този 3 годишен срок, законът ни дава друга възможност. Ние можем да предявим иск за неоснователно обогатяване срещу длъжника ни. Този иск обаче също е обвързан от срок- 3 години от датата на погасяване на вземането по записа на заповед.
Или казано по-простичко-имаме за реакция 6 години, които започват да се броят от датата, на която длъжникът е трябвало да ни върне парите.
2. ДОГОВОР ЗА ЗАЕМ
Това също е удачен вариант за уреждане на взаимоотношенията ни с длъжника.
При неплащане, отново имаме възможност да се снабдим с изпълнителен лист.
Добре е договорът да се придружава и от разписка, с която се гарантира, че заемодателят е дал заема, а заемополучателят го е получил. Съответно, ако в договорът са уговорени вноски, които да се плащат на определени дати, то отново плащането от страна на заемополучателят ще се установява от разписката, че е платил на съответната дата.
3. ДОГОВОР ЗА ЗАЕМ С НОТАРИАЛНА ЗАВЕРКА.
В този случай имаме правата, които изброих в точка 2, но има една разлика. Когато договорът ни е заверен, дори и длъжникът да възразява срещу издадената заповед за изпълнение, това не спира принудителното изпълнение срещу него.Какво означава това на практика?
Въз основа на нотариално заверения си договор за заем, ние подаваме заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника си. Дори и длъжникът да възрази срещу връчената му заповед за изпълнение, на нас ни е издаден изпълнителен лист и ние можем да си образуваме изпълнително дело срещу него. Докато трае делото по установяване на вземането, принудителните действия могат да си продължат. Разбира се, ако длъжникът не е направил искане същите да спрат след представяне на подходящо обезпечение пред съда.
Също така не е за подценяване и факта, че с нотариално заверен договор за заем, ние можем да дадем в заем не само определена сума пари, но и вещи.
Със запис на заповед можем да дадем единствено пари.
Нотариалната заверка на подписите ни гарантира по-бързо и по-ефективно принудително изпълнение, а това е нещо, което не е за подценяване.
4. Даване на така наречения „ПРИЯТЕЛСКИ ЗАЕМ”.
Идва наш „приятел” вкъщи или пък ни се обажда по телефона с молба да му дадем определена сума на заем. Неудобството ни пречи да удостоверим даването и съответно получаването на конкретната сума по подходящ начин. Оставаме с устната „приятелска” уговорка, че парите ще ни бъдат върнати. Но оттук може да си зададем няколко въпроса.
Какво ще стане, ако в срока не ни върнат парите? Има ли начин, по който да реагираме в дадената ситуация?
Има ли възможност по съдебен ред да си търсим дадения „приятелски” заем? Нека видим какво реално имаме в случая-
-Искане от наш „приятел” на определена сума, отправено лично до нас и то на „четири очи”
-даване на исканата сума без подписване дори на разписка и без присъствието на свидетели
-многократни обаждания и молби от наша страна за връщане на заема
Ако по съдебен ред претендираме връщането на дадените от нас пари, как ще го докажем? В съда се действа с доказателства и то такива, които да установяват по безспорен и несъмнен начин твърдяното от нас.
Без свидетели, без писмени документи…..само устни обещания и уговорки не ни вършат работа. Така че мисията би се оказала невъзможна, а пиенето на „една студена вода” ще е единственото нещо, което бихме могли да направим, дори и ядосвайки се на глупостта си.
Ценете приятелството и приятелските жестове, но когато стане дума за пари, действайте трезво.
5. Даване на ПАРИ НА ЗАЕМ ПРЕД СВИДЕТЕЛИ.
Важни са две неща- дали тези свидетели ще са наши роднини и съответно какъв е размера на заема.
Ако свидетелите са наши роднини, то при евентуално търсене на дадената от нас сума по съдебен ред, техните показания ще имат по-ниска стойност пред съда. Така че по-добре е да си осигурим като свидетели хора, с които не сме в роднински взаимоотношения.
Имайте предвид, че само дадени суми до 5000 лева могат да се доказват със свидетели. Ако сме дали в заем сума от 7000 лева без писмен документ, то можем да използваме свидетели само за доказване на дадените 5 000 лева, а за горницата няма как да претендираме.
Не прибягвайте и до този вариант, защото вероятността да си имате проблеми е голяма.Защо да си създавате излишни главоболия и да водите продължителни дела?
Ако имахте писмен документ, то реакцията ви щеше да е по-бърза и адекватна.
Даването на пари на заем е хуманно, но крие и не малко рискове. А и
фактът, че сме се отзовали на подобна молба, не ни прави „значими” в очите на искащия заем.
Но все пак мисълта, че и на нас може да ни се наложи да искаме пари на заем, ни кара да сме милосърдни в подобни моменти. В това няма нищо лошо, ако към милосърдието прибавим и здравия си разум, който да ни накара да оформим документално заема по най-подходящия начин. Тогава вероятността да пием „студена вода”, без да сме жадни, е много по-малка.
/ Статията не претендира за изчерпателност по съответната тема. Използваната юридическа терминология е сведена до мнимум /
адвокат Мариана Розованова
сподели статията
